Житие и страдания грешнаго Софрония и неговият път през годините

Въпреки протеклите десетилетия съдбата на Софрониевия сборник с текста на „Житие и страдания грешнаго Софрония" от стъкмяването му в Букурещ в 1805 г. постъпването в книгохранилището на московския професор историк и библиофил Михаил Петрович Погодин все още остава неизяснена докрай. Книгата е велик странник и пътищата на нейната одисея се откриват понякога твърде мъчно. Тази истина отнася и до ръкописния сборник на Софроний Врачански с неговото „Житие", странствуванията на който го довели до библиотечните полици в древнохранилището" на Погодин и накрая - в Ръкописния отдел на Императорската публична библиотека Петербург (днес Държавна публична библиотека „М. Е. Салтиков-Шчедрин"). B Поместеното в Софрониевия сборник от 1805 г. негово животоописание е получило известност за пръв път (въпреки намирането на сборника вече в Русия) в публикацията на Г. С. Раковски в белградския вестник „Дунавски Лебед" (октомври-декември 1861 г.). Според „Забележки" към началото на публикацията на „Житието" преписът му е бил „съобщен" на Раковски от известния руски славист и университетски професор в Казан и в Одеса Виктор Иванович Григорович (1815-1876), „найшел и приписал" го „в Рускыты архивы "5. За „той-зи драгоцен пямятник", щастливо попаднал в ръцете на Раковски, той веднага известил с писмо от Белград (от 1. VIII. 1861 г.) постоянния дописник на „Дунавски Лебед" в Цариград Йосиф Дайнелов. Преценил правилно обществено-литературната стойност на Софрониевия животопис, Раковски побързал да помести началото му в брой 55 (от 17. Х. 1861 г., с. 220) на издавания от него вестник „Дунавски Лебед". Тази дата става рожден ден на Софрониевата автобиография в българския печат и в аналите на българската литературна история.