Литературната критика като изповед (Мнения от Йордан Василев)

В делника ни, наситен с политически сл бития, парламентарни втлнения и все по-остър недоимък, появата на една книга с литературнокритически статии едва ли си направила впе чатление на някого. Пак и така долго прилаганата система за манипулиране на критиката отдавна ни гощава със своите безжизнени реж би. Уморен да очаква чудото, читателят раз гръща с подозрение критическите книги, които готовно му предлагат идеологически шаблони вместо вещ анализ на литературните явления, шахматно редуване на конюнктур-похвалиси поръчани отрицания. Постепенно, но убеди телно критиката се превърна в инструмент на политическата система, който устрдно раздаваше партийно правосъдие. Професионал ните критерии бяха заменени с идейни - за верните бе отреден белият цвят на суперла тивите, за отклоняващите се от нормите на гражданско послушание - черният цвят на публичното заклеймяване. Така литературният текст се превърна в абсурдна жертва на своя създател. Той изгуби стщностната си функция на самостоятелен фактор в културния контекст, който би трябвало да бъде осмислен и дешиф риран, Литературната критика трябваше да следва нормативните принципи на социалис тическия реализъм. Натоварен с идеологически функции, тек стът се превръщаше от предмет на анализ в повод за оценка на автора. Заемащите втрха на Перархическата пирамида можеха да сездават само гениални произведения. Останалите пи сатели попалваха плана за отрицателни ре цензии или изпадаха в небитието на забравата. Разбира се, имаше и изключения. През си тото на цензурата понякога се прома кваха задълбочени научни статии, но те се приемаха като ерес, която ни отклонява от „свещенната“ национална самобитност.