Текст, статистика, компютър (Статистически методи за анализ на текст и възможностите им при атрибуиране на средновековни творби)

Изкушението датира отдавна. В областта ю1 текстологията на .средновековната литература то е формулирано като примамлива и осъществима задача на бъдещето от Д. С Лихачов: "По подсчету елов, по исчислению коэффициента употребляемости того или иного оборота речи в будущем мажно будет математически обосновать принад.1ежность того или иного произведения определеннаму автору ."1 В същата година (1961) излиза и книгата на В. В. Виноградов "Проблема авторства и теория стuлей", в която се утвърждава необходимостта от използването и на .пингво-статистически методи на изследване2 в литературознанието. Стремежът на филологическата наука да преодолее субективността в анализите си и особено nри атрибуирането на художествени творби е безспорен. 30 години по-късно формалните методи за анализ и атрибуиране на текст все още се приемат като неизбежна и необяснима филологическа екзотика, а опитите за съвместяването им с традиционния съдържателен филологически анализ са по-скоро изключение, отколкото правило • С убеждението, че най-добри резултати могат да бъдат постигнати само при комплексното прилагане на различните методи за атрибуция , тук ще се опитам да представя познатите ми опити за статистически анализ на текстове и възможностите, които те предполагат за атрибуиране на изследваните творби.