Преводната проза от гръцки през Възраждането от Афродита Алексиева
-
Обхват на страниците:167-169Страници: 3ЕзикБългарскиБрой преглеждания:0ДОСТЪП: Free access
-
- Име: Николай Аретов
- Инверсия: Аретов, Николай
- E-mail: [email protected]
- Институция: Institute for Literature, BAS
- Identifiers:
Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, главен редактор на списание „Литературна мисъл“, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020). Председател на Академичния кръг по сравнително литературознание.
-
Ключови думиРезюмеВсеки, който през последните десетина го дини се е насочвал към проблематиката на възрожденските преводи, неизменно е дости гал до студията на Афродита Алексиева „Пре водните повести и романи от гръцки през пър вата половина на XIX в.". Това е и труд, кой то се радва на висок индекс на цитиране (един показател, койго у нас в областта на хумани тарните науки се пренебрегва незаслужено); при това не става дума за автор, който заема висок пост, за личност, от която зависи едно или друго - напротив, по това време изслед вачката започва своя път в науката. Интере сът към студията на Афр. Алексиева, а също и към другите и публикации е продиктуван от желанието да се черпи вода от извора, да се прочетат търпеливо издирени и внимателно коментирани факти, доскоро невъведени в научно обръщение.