Спомени за Иван Радославов

път. .. Той твърде рядко излизаше на разходка, а говореше още по-малко, макар и с прецизирана точност, стигаща до педантичност. Имаше си свой кръг от другари, които го посещаваха. Беше и доста зиморничав. Вкъщи се замяташе през рамената с плътен кариран шал. Кафявите му очи блестяха съсредоточено, когато го питах по важни политически проблеми на революционните ни борби от близкото минало. Но веднага се успокояваха, когато загатваше, макар и пестеливо, крат ки случки от всекидневието на своята спътница в живота - Анна. Анюта била една от образова ните жени на своето време, жена с висше образование, завършила успешно философия и педаго гия в Цюрих и Йена. Имала е личен чар, а се е отличавала и с подчертана взискателност... ВЪН Тя е единственият човек, на когото Иван Радославов доверява творчески радости и грижи, сполуки и грешки, замисли и завършени текстове... Въпреки че е била заета като учителка Втора девическа гимназия в столицата, тя се е отнасяла с обич и строга взискателност към напи саното от него. Умряла е още през 1921... ... И когато и да е заговорил за нея, все ще споменеше някой трогателен епизод. В очите му личеше не само съкровената обич към нея, не само обикновеното преклонение към покойната, а някаква нравствена чистота, благоговение и човешка благодарност към Анюта, която не само го е разбирала, но и всячески се е борила животът да не сломи поривите му и да не прекърши кри лете му.