Неизвестни писма на Г. П. Стаматов

Без да сме се срещали някога, с Г. П. Стаматов поддържахме продължителна кореспонденция. Тя трая годишr наред- от януари 1937 до юли 1942, когато поради мобилизирането ми във войската като запасен офицер тази кореспонденция бе временно прекратена. За съжа.1ение това "временно" се оказа завинаги, тъй като няколко месеца по-късно - на 9 ноември 1942 - умореното сърце на писателя престана да бие. Отиде сп от живота един от най-ярките и най-интересни критически реалисти в нашата бе.1етристика. Но и~ето му и оригиналното му творчество останаха трайно в съкровищницата на националната ни художествена литература. По онова време, за което става дума, живеех в Ловеч, където бях учител. Но освен с пряката си учителска работа, от която си изкарвах хляба, усърдно се занимавах и с литература и бях редовен сътрудник на няко,1ко известни столични вестници и списания: "Литературен час", "Философски преглед", "Златорог" и др. Между другото бях написал и отпечатал някоако статии и върху творчеството на Стаматов. Една от тях, доста обширна, под заглавие "Стилът на Г. П. Стаматов" бе поместена в сп. "Фи.lософски преглед", кн. 3/1941 г. За нея именно се говори в писмото на писате.1я от 19. II. 1942 г. Бях му изпратил отпечатък от тази статия. При неколкократното сменяване на квартирата си и поради честото ми мобилизиране през войната някои от писмата, както и немалка част от книгите ми пропаднаха, станаха жертва на недобросъвестни любопитни очи и на разни любители на собствени библиотеки, съставени от безцеремонно приевоени чужди книги. Оцелели са само 26 писма на Стаматов. Колко бяха всичките - сега не бих могъл да к<1жа със сигурност. Във всеки случай, като ги препрочитам, струва ми се, че са изгубени няколко ценни писма, които разкриваха съществени моменти и характерни подробности от живота и творческата биография на писателя. Но не бих се наеn да ги възстановя по памет, тъй като от времето на писането им досега са изтекли повече от тридесет и пет години - период, достатъчно дълъг, за да изневери и найдобрата памет. Навремето се бе зародила в мен амбициозната идея да напиша психографски очерк за Г. П. Стаматов. Споделих в писмо до писателя тази своя идея. Той я възприе с неочаквана готовност и обеща на драго сърце да отговори писмено на всички въпроси, които възнамерявах да му поставя. Доколкото си спомням сега, бях набеляза.'! около четпридесет въпроса. Съобщих му първите няколко от тях. Писмата на писателя от 24. I I. 1942 и от 7. III. 1942 очевидно са в отговор па тях. Както се вижда, работата беше потръгнала. Но не особено за дъnго. Вниманието ми бе отвлечено от чествуването на Стаматов, което организирах в Ловеч, а с1ед това от тревогите около мобилизирането ми