Редакционни

Всякога, когато е започвало ново списание, се еговорело за причините, поради които то се явява на свят. И ние сме принудени да започнем с такова обяснение. И то с дълбокото убеждение, че „Литературна мисъл“, като списание специално за естетика, литературна критика и литературна история наистина се ражда от една необходимост. У нас настъпва постепенно голямо творческо оживяване. Все по-настойчиво излизат напред проблеми, които в миналото са били занемарявани, но от чието осветляване се е чувствувало нужда. Списанието ще поставя на обсъждане основните въпроси на естетиката. На неговите страници ще бъдат изяснявани закономерностите на художественото творчество, мястото на субекта в изкуството, качествата и особеностите на „естетичното“. Особено внимание списанието ще обърне на проблемите, свързани с психологията на творческия процес. Тази важна област остана почти за целия период след Девети септември извън полезрението на нашето литературознание. И вината за някои неправилни преценки и нездрави насоки трябва да се търси и в пресъхналия интерес към проблемите на психологията на творчеството.

Асено в, Драгомир. Съвест. Разкази. С., Бълг. писател, 1956. 140 с. Българска драматургия. ч. І. Сборник. С., Бълг. писател, 1957. 600 с. Василев, Орлин. Съчинения в пет тома, т. I и II. С., Нар. култура, 1956. Генов, Кръстьо. Елин Пелин. Живот и творчество. С., БАН, 1956. 452 с. Геров, Тихомир. В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов. Спомени. С., Бълг писател, 1957. 263 с. Дебелянова - Григорова, Мария. Димчо Дебелянов. Спомени, писма, документи. Под ред. на Кръстьо Генов. С., Бълг. писател, 1956. 208 с. Димов, Георги. Иван Д. Шишманов - литературен историк и критик. С., БАН, 1956. 268 с. Динеков, Петър. Петко Р. Славейков. Творчески път. С., Бълг. писател, 1956. 104 с. Динек о в, Петър. Литературни образи. С., Нар. култура, 1956. 332 с. Дичев, Стефан. За свободата, ч. II. С., Нар. младеж, 1956. 828 с. Джагаров, Георги. Лирика. С., Бълг. писател, 1956. 124 с. Загорчинов, Стоян. Бразди. Очерци, портрети, статии. С., Бълг. писател, 1956. 352 с. Калчев, Камен. Прозорец на друж бата. Пътеписи. С., Бълг. писател, 1957. 240 с. Калчев, Камен. Семейството на тъ качите. Роман. С., Профиздат, 1956. 367 с. Каранфилов, Ефрем. Войникът в строя и в литературата. Литер, критич. статии. С., Държ. воен, изд., 1956. 64 с. Караславов, Георги. Избрани съчинения в десет тома т. I и II. С., Нар. култура, 1956-1957. Караславов, Георги. Обикновени хора ч. II, С., Нар. култура, 1956. 828 с. Константинов, Евгени. Тлееща жарава. Исторически роман. С., Нар. Младеж, 1957. 576 с. Константинов, Георги. Писателиреалисти. Л. Каравелов. Зах. Стоянов. Ив. Вазов. Мих. Георгиев. Т. Г. Влайков. Елин Пелин. С., Нар. култура, 1956-270 с. Корал о в, Емил. Спътници. Роман. С., НСОФ, 1956. 478 с. Лама р. Зора зазорила. Поеми и сонети. С., Бълг. писател, 1956. 246 с. Мартинов, Иван. Новият град. Ро ман. С., Профиздат. 1957. 412 с. Марчевски, Марко. Тихо пристанище. Повест. С., Профиздат, 1956. 256 с. Нешко в, Величко. Настъпление. Роман. С., Държ. воен, изд., 1956. 508 с. Нинов, Николай. Големият огън. Разкази. С., Нар. младеж, 1957. 200 с. Петров, Емил. Поезия и псевдопое зия. Лит. критични статии. С., Бълг писател, 1956. 227 с. Петров, Ивайло. Нонкината любов. Повест. С., Нар. младеж, 1956. 264 с. Понде в, Петър. Догматизъм и правда. Лит. статии. С., Бълг. писател, 1956. 344 с. Пондев, Петър. Никола Вапцаров. Литер. критич. очерк. С., Бълг. писател, 1956. 208 с. Радевски, Христо. Избрани произведения в три книги. Кн. І, С., Нар. култура, 1956. Ралин, Радой. Строго поверително. С., Профиздат, 1957. 136 с. Русаки е в, Симеон. П. Р. Славейков и руската литература. С., БАН, 1956. 276 с. Софокъл. Трагедии. Преведе от ста рогръцки в стихове Александър Ничев. С., БАН, 1956. 511 с. Станев, Емилиян. Избрани разкази. С., Бълг. писател, 1957. 148 с. Станев, Любен. Студена къща. Разкази. С., Бълг. писател, 1957. 148 с. Стефанов, Първан. Соколови пера. Стихотворения. С., Нар. младеж, 1956. 72 с. Тодоров, Ангел. Стоян Михайловски. Баснописец и сатирик. С., Бълг. писател, 1956. 244 с. Цанев, Георги. Страници от историята на българската литература. И попр. и разш. изд. С., Бълг. писател, 1956. 587 с. Чавдар о в-Челкаш, Димитър. При

Нашата художествена литература има богато реалистична традиция. Тя се развива под непрекъснатото въздействие на прогресивните обществени тенденции на времето, носи в себе си онова социално съдържание, което назрява в живота. Тази народностна реалистична линия се поддържа от силен отред творци и преди Освобождението, и след Освобождението. Влиянието на живота и на напрегнатите борби на народа за свобода, правда, човечност, красота извисява идейно художествената ни литература. Даже през периоди, когато са се разпространявали упадъчни школи и течения у нас, реалистичната линия не престава, създават се забележителни творби. Класическата ни литература е изпълнявала с голяма отговорност задачама да осветлява живота, да казва истината, да зове напред, да въздействува практически върху умовете и сърцата. Разнообразни по тематика, по идеен свят, по възпитание, по художествена изява писатели като Ботев, Любен Каравелов, Петко Славейков или Вазов, Яворов, Елин Пелин са рисували образи и герои из средите на народа, черпили са вдъхновение от съдържанието и проблематиката на народните борби, от ония важни за епохата конфликти, които са отразявали настъпателното движение на живота.

На настоящото ваше събрание искам да се изкажа по някои въпроси на работата на идеологическия фронт, и по-специално в областта на ли тературата и изкуството. В своето изказване аз съм улеснен от това, че тези въпроси са засегнати в приветствието на Централния комитет на Партията ии бяха тук обстойно обсъдени. Вярвам всички ще се съгласите, че нас особено много ни улесняват в това направление забележителните изказвания на другаря Хрушчов по въпросите на литературата и изку ството, които имат жизнено значение за правилното развитие на литературата и изкуството не само в Съветския съюз, но и в другите социалистически страни. Именно поради тяхната важност позволете и аз да се спра на тях.

Централният комитет на Българската комунистическа партия поздравява сърдечно българските писатели, творците на новата българска литература. Българската комунистическа партия и целият български народ се гордеят със своята народна интелигенция, която в борбата против фашизма и капитализма не склони глава пред златото и куршума, която и днес отдава всичките си сили и способности за разцвета на нашата социалистическа Родина. Излезли от недрата на трудещия се народ, българските писатели в голямото си болшинство винаги са били негови верни синове. Мнозина от тях активно и с цялата си душа участвуваха в борбата против фашизма и капитализма, бяха преследвани, интернирани, затваряни, сражаваха се в партизанските отреди, а някои отдадоха и живота си. В голямото си болшинство българските писатели нямаха и нямат други интереси освен интересите на Партията и народа. Мечтите на народа и Партията бяха и си остават и техни мечти. Тази жива връзка на писателите с народа и Партията определя дълбокореалистичния характер и комунистическата насоченост на българската литература, тя е изворът на истинското творческо вдъхновение.

В кн. 3 на сп. „Литературна мисъл" и кн. 1 на сп. Език и литература" проф. Велчо Велчев е публикувал „две" статии, едната- „Пушкин в българската литература", а другата - А. С. Пушкин и българската литература". Кориците ни уверяват, че Книжките са дадени за печат в един и същи ден, а текстът - че авторът е имал доброто желание да вземе хонорар от две места, без, разбира се, да сподели желанието си с редакторите. „Двете" статии се различават предимно по това, че тук-там някое и" се епревърнало в „но" или някое „Макар" в „при все че", както и по някои незначителни изменения и съкращения. Главната заслуга на проф. Велчев към „Литературна мисъл е, че е удължил статията с две страници. Подведена от Велчо Велчен, редакцията на списание „Литературна мисъл“ е поднесла на читателите печатан и друга де материал. Ето защо тя счита за свой дълг да им се извини, макар вината да пада изцяло върху етиката на професора.

За историческия VII конгрес на Българската комунистическа партия не може да се говори или пише без чувство на голяма радост и патриотична гордост, тъй като тоя конгрес придоби изключително значение както в историята на нашата партия, така и в историята на българския народ той се издига като гранитен камък в нашето социалистическо строителство, приключвайки един етап от него и откривайки нов, по-висок; той разкри широките и светли перспективи на по-нататъшното наше обществено развитие. Седмият конгрес еот огромно значение за развитието и на нашата наука и култура, на литературата и изкуството. В изнесения от др. Тодор Живков доклад на Централния комитет, в доклада на др. Антон Югов по директивите за третата петилетка беше направен научен, марксистко-ленински анализ на развитието на нашата страна от VI конгрес до днес, бяха набелязани огромните достижения в областта на нашия обществен, икономически и културен живот и въз основа на тия достижения бе набелязана и перспективата за по-нататъшното светло наше развитие.

Един от видните представители ставители на нашата съвременна литературна наука, Емил Георгиев работи в продължениене на повече от четири десетилетия в областта на литературната история, литературурната медиевистика, историята на славянските литератури и сравнителното славяняско литературознание. През целия този период той бе тясно свързан с Института тута за литература при Българската академия на нау ките, където някололко десетилетия от основаването й до днес ръководи Секцията по сравнително литературознание. С името на Емил Георгиев са свързани всички по-значителни начинания инания в института, като издаването на четиритомна академична история на българскската литература, участието му като редактор и автор в Кирило Методиевата енциклопеди клопедия, както и в цялостната многостранна дейност на Секцията по сравнително литературознание. литера Неговите трудове в областта на българската медиевистика и средновоековните славянски литератури, както и по проблемите на 3 сравнителното славянско литературознание представляват значителен актив на нашето литературознание. В тях Емил Георгиев даде своя принос за марксическото преустройство и творческото придвижване на нашата съвременна наука. Той е автор на стотици статии и студии, десетки монографии и книги, като например „Българска та литература в общославянското и общоевропейското литературно развитие", „Основиви на слславистиката и българистиката“, „Общо и сравнително славянско ли тературознание“, „Разцвет на българската литература в XIX в." и др. Значителната обществена дейност на Емил Георгиев се осъществи и в неговото ши роко участие в редица обществени институции, организации и звена, където той остави трайни и незаличими следи. В продължение на дълги години той бе ръководител на едрата по славянснски литератури при СУ „Климент Охридски", зам.-ректор на универ иверситета, зам.-пред -председател на Съюза на научните работници, един от ръко водителите на д-во „Георги Кирков", председател на Съюза на българистите у нас, Директоро на Центъра за българистика при БАН. В цялостната си научноизследова телска и педагогичеческа преподавателска дейност Емил Георгиев направи твърде много за разясняване и осветляване историческата истина във връзка с важни мо менти от нашетого литературно минало и културно наследство. дон пр паметта му! 4 ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА ПРИ БАН

Уважаеми др. Исаев, този път Вашата годишнина съвпада с една друга - тази от основаването на Съюза на трудовоборческите писатели. По този повод бихте ли ни разказали за атмо сферата в него и изданията му, за дейността му, за неговата роля и значение за ленинизацията на литературния ни фронт? Как лично Вие като творец възприехте и изживяхте този процес, И за да свържем миналото с настоящето и бъдещето - как виждате развитието на тради циите на революционната ни литература през този половин век и ролята на младата смяна в тяхното продължение? Тежка и драматична беше обществената атмосфера в началото на 30-те години. Светът на капитализма, включително и България, се характеризираше с криза, жестока експлоатация, безработица, мизерия, изострена борба против настъпващия фашизъм, възход на революционното движение. Наред с буржоазния свят съществуваше и една социалистическа държава, в която при огром ни трудности се изграждаше новият свят. Страната на съветите беше надеж да и опора на измъченото трудово човечество. Срещу нея се възправяше настръхнал империалистическият свят и подготвяше кръстоносен поход, за да я заличи от лицето на земята. B В такава атмосфера ние, младите тогава български писатели-антифашисти, правехме усилия да създаваме революционна социалистическа литература духа на традициите на Христо Смирненски. Писателите-комунисти, верни на идеалите и делото на партията, по примера на съветската литература издиг наха лозунга за ленинизиране на революционната литература. Особено във в. „РЛФ" (Работнически литературен фронт) фанатично се отстояваше този лозунг, разбира се, без необходимата ленинска гъвкавост, задълбоченост и ши рота. Това между другото се дължеше на неопитността на младите писатели и на левосектантския курс на Централния комитет на партията. И все пак, исторически погледнато, „РЛФ" има определена заслуга за ленинизирането на литературата ни в оня труден период. Въпреки сектантството още през 1932 г. по почин на писателите-комунисти се постави на сериозно обсъждане въпросът за създаване на организация на писателите-антифашисти, в която освен комунистите да бъдат включени всички писатели - противници на фашизма. След продължителни спорове се стигна до общо решение да се основе съюз на революционните писатели-антифашисти в България върху три основни принципа: борба против фашизма; за социализъм: в защита на съветската култура. За ония условия това беше най-приемливата платформа. Върху нея бе изграден новият писателски съюз. За да може да съ ществува легално, прие се той да се нарича Съюз на трудовоборческите писатели в България.

Светлият празник на славянската писменост и на българската култура 24 май - бе сякаш най-добрата прелюдия към IV конгрес на българската култу ра, състоял се в София от 25 до 27 май т. г. Той имаше за цел да обобщи постигнатото и непостигнатото след Третия конгрес на културата, да очертае резултатите от този най-плодоносен период, с основание наричан „Златен век“ на социа листическата ни култура; и да набележи пътя за по-нататъшното и развитие и извисяване. Високото признание за съвременната българска култура се съдържаше в приветствието на ЦК на БКП: „С чувство на голямо удовлетворение Централният комитет на партията отбелязва, че българската социалистическа култура се явява на своя четвърти конгрес с положителна, с радостна и оптимистична равносметка. Постигнатите завоевания са закономерно продължение на онези обновителни тенденции, които бяха извикани на живот от историческия Априлски пленум и създавайки ведра творческа атмосфера и широки възможности за развитие и осъществяване на народните таланти, доведоха до материалния и духовния разцвет на родината. Главният и определящ белег на нашата културна действителност е непоколебимото единство и сплотеност на художественотворческата интелигенция около ленинската априлска линия на партията, около Централния комитет начело другаря Тодор Живков, който има най-големи, изключителни заслуги за създаването, разработването и реализацията на априлската линия. C След Третия конгрес на културата се появиха крупни произведения във всички области на изкуството. Културните интереси и художествените критерии на трудещите се и особено на младежта се извисиха и обогатиха. В художестве ното творчество и културната дейност в цялостния обществен живот на страната участвуват всички поколения творци. Непрекъснато се повишава ролята на художественотворческите съюзи и на социалистическата общественост в духовноестетическия ни живот. Издигна се престижът на нашата култура в чужбина, както никога досега. Изобщо направи се значителна крачка напред в изграждането на културата на зрелия социализъм. Когато оценяваме изминалия период и чертаем перспективите на духовното ни развитие, ние с дълбоко преклонение осъзнаваме отново колко органично днешният път на българската духовна култура е свързан с делото на една от найярките звезди на априлския небосклон на социалистическа България, на самоотвержената, кристално чиста и изключително надарена дъщеря на партията и народа - незабравимата Людмила Живкова. Физически тя вече не е между нас, но с обаянието и богатството на своята мисъл, с присъщата си целеустременост и изгаряща всеотдайност, със завещаните от нея новаторски идеи и начинания, намерили радушен прием у нас и в чужбина, тя ще присъствува на Четвъртия кон3 грес на културата, ще участвува в бъдещия културен подем на страната, в духовното израстване на народа, в борбата за мирно сътрудничество и разбирателство между народите. С всичко това Людмила Живкова вгради себе си в пантеона на нашата национална социалистическа култура. Истинската признателност към нейните идеи и дело ще бъде тяхното по-нататъшно развитие и осъществяване в живота."