Резюме
Другарю Радоев, що за феномен е творчеството - освобождаване от натрупано емоционално в умствено напрежение, своеобразен катарзис или наслада? - Според мен това е все пак някакво вътрешно освобождаване от нещо, което е натрупал ж вотът в тебе. Ти искаш да го върнеш обратно чрез формите на творчеството. Това е естественият път, някакъв начин човек да се освободи от житейското бреме, отхвърляйки от себе си стари модели, с което настъпва своеобразно пречистване. Творчеството е мечта по свободата. Мечта за бъдещи модели на човечеството, на човека. Мечти - по някой път неосъществими, но ти веднъж написал ги, си казваш ето го моделът за света и човека. Това, което човек изхвърля от себе си, е форма на освобождаване от всички неща, с които реалният живот го потиска. Своеобразна победа над живота, над парадоксите и абсурдите му, над житейското бреме. Разбира се, животът може да ти отвърне жестоко, защото връзката индивид общество е дву странно закономерна. - До каква степен обществото влияе на твореца? - Това е нещо определящо, нещо съществено. В края на краищата, защо са тия трагични несъответ ствия между творческа личност и общество в повечето случаи. - Обикновено се смята, ченеповторимостта на твореца, на неговите духовни качества, е плод на епо хата, в която живее. И - Безспорно. Той е рожба на епохата си, но аз бих казал, че той е рожба повече на бъдещето. като че ли (говоря за големите творци) това е така или иначе едно изпреварване на собствената епоха, на собственото време. - В такъв случай не само епохата, времето и обществото влияят на твореца, а и той влияе на обществото, подготвяйки по някакъв начин неговото бъдеще - Те си влияят взаимно. Защо? Може поетът и да не влияе на обществото. Може би един творец кореспондира с бъдещето. И в своето време да не бъде разбран и да бъде оценен по-късно. Да бъде дори отритнат от своето общество. Говоря за общество, което създава официалната" картина на „множе ството", нали? Но не може да се смята пък, че единствено поетът е надраснал всички и се е отделил. Не. Той кореспондира с дадени хора. Но те в този момент конюнктурно не влизат в определящата обще ственото мнение част. Обикновено се смята, че творецът кореспондира с народ. Народът това обаче понятие твърде разтегливо. Ще кажем: с коя част на народа? Защото едното е народ и другото народ. Обикновено се смята, че поетът кореспондира с най-напредничавото у народа. В такъв случай не само върви в унисон с него, но си и взаимодействуват. Идеите не му падат от небето. Те все някъде се коренят в живота и рефлектират у него. И когато казваме конфликт между творец и общество, то е конфликт с част от обществото. c В същото време в моя опит, пък и във всеки опит, ще се види, че човек есрещал в живота си твърде значителни хора, твърде много мислещи и почтени хора, които не са от пяната на обществото, но са мислили и също са изпреварили своето време. Разговор с един обикновен селянин може да ви наведе на такава мисъл: колко напред е отишло народностното мислене в сравнение с конюнктурата на едно обще ство. Това са взаимовлияеши се страни. Както и конюнктурата също влияе върху твореца. Тя също влияе някакво диалектическо единство. И в това е драматичният момент на творчеството. B - Безспорно духовният климат на времето влияе върху творчеството на писателя. Вие в някаква степен влияете ли се, зависим ли сте от обществените вкусове и настроения? - Онзи, който каже, че не е зависим от външното обкръжение, от манталитета на множеството според мен или кокетира, или е неискрен. Не може човек да не се влияе. Да се стреми да не се влияе, с вече друго. Лично аз смятам, че горе-долу се опазвам от якои неща, от които други мои колеги не могат И на практика съм го показвал. Ето как можеше петнайсет години да не издавам поезия. Ами, не желая. Все пак, значи нещо. Друг не е могъл да го направи. Вероятно, другаде пък аз съм се издънил малко повече.